При повечето разновидности ,на фона на жълто-сивата космена покривка се виждат примеси от много черни или червено-кафяви петънца,които образуват на гърба надлъжни ,а отстрани –напречни ивици.Опашката на тези животни също е на петна и завършва с черен край.Ушите им са украсени с кичурчета косми,а от външната страна са черно-бели.Бенгалските котки ловуват през нощта предимно в горите ,като плячката им са малки бозайници и птици.Тезе интересни създания живеят на двойки.След бременност с продължителност от 68 дни женската ражда 2-4 малки,които отглежда с помощта на мъжкият партньор.Бенгалската котка лесно се опитомява и се държи като домашен любимец.
Доста популярни днес домашни породи вероятно са потомци на бенгалската котка ,вкл.,цейлонската и сиамската.Според някои източници ,първите сиамски котки са пренесени във Великобритания през 1886г от английския консул в Банкок-Оуен Гоуълд и две англичанки ,занимаващи се с бизнес в Тайлант/Сиам/.А англичаните на Острова били толкова впечатлени от очарователните” пришълци”,че лондонският художник Харисън Уайър организирал още през 1891г демонстрирането им в Кристал Палас в Лодон.През следващата 1892г развъждането на сиамските котки в Англия добило голяма популярност и се наложило издаването на описание на породата със заглавие “Кралската котка от Сиам”.По това време е издадена и първата книга зе тези котки-“Нашите котки и всичко зе тях”под авторството на споменатия Уайър.Няколко години по-късно/около 1895г/,на Острова започнала да се наблюдава и диференциация на два типа сиамски котки-с кръгла и с удължена глава.През 1901г,в Англия е създадена първата организация на собствениците на сиамските котки – “Клуб на сиамските котки”,а през 1902г,е разработен и стандартът му.
По онова време сиамските котки били с източено тяло ,но с по-закръглена глава и високо поставени уши.Космената им покривка била със сребрист блясък ,а опашката- деформирана или пречупена.Характерно зе тези котки било и кривогледството.Поради странната и оригинална окраска ,те били определяни като “котки на контраста”-по-тъмен цвят на главата ,крайниците и опашката/тази окраска – акроменализъм,се появява ипри някои породи зайци и морски свинчета/.Сравнително до скоро деформацията на опашката при сиамските котки,ннеизвесно защо ,е била смятана за признак на благородство,но в наши дни селекционерите са убедени ,че бучковидният завършек на опашката се появява в резултат от близкородствена селекция.Те започнали да елиминират тази дефектна черта чрез провеждане на съответен подбор –късата и завита опашка не е много прятна на вид ,докато дългата и права опашка подчертава грациозността на целият силует на котката.
Вероятно ви прави впечатление префиненият ,слабоват и почти болезнен външен вид на тези днешни сиамски котки,които са обявени за “еталон”.Процесът на “отслабване” започнал през 1958г.-при селекцията на сиамките ,в Англия започнали да елиминират котките с кръгли глави-развъждането започнало да се насочва към по-нов тип “дългоглави”индивиди с по-нежна анатомия ,с дълго и източено тяло,с удължени крайници и опашка с остър край ,която хармонира с тялото.Но и през следващият период 1965-1970г на изложбите все още били представяни доста сиамски котки с кръгли глави и със сравнително силно телесложение.Само в Скандинавия упорито започнал да се налага навият тип сиамска котка.
А едновременно със създаването на новите цветови варианти самски котки – сини,шоколадени,ивичести и др.,по това време се появили и първите напълно едноцветни индивида с такова телесложение-кафяви,хавански,черни/ебони/,лилави и тн.По външен вид едноцветните “ориенталски”котки определено приличат на сиамските си събратя.Извесният немски зоологФ.Швангард още преди Втората световна война в Дрезден селекционирал едноцветни котки със специфично източено телесложение ,но за съжаление ,тази селекция е била унишожена по време на войната.Селекцията на черните/ебони/котки в Германия започнала след деситилетия през 1968г.,а по – късно интерес към нея проявили и холандските селекционери.Най-разработени са селекциите на т.нар.ориенталски котки в САЩ.най-сетне през 1972г едноцветните котки създадени от кръстоската на едноцветни късокосмести котки със сиамски котки ,са признати официално от Международната федерация по фелинология FIFe и получават името “ориенталски късокосмести котки”.
В Америка,Австралия и Нова Зеландия едноцветните котки от сиамски тип,които до тогава били селекционирани с подкрепата и участието на селекционери от Европа ,били официално признати за порода през 1977г и били наречени също “късокосмести ориенталски котки”.А американските селекционери ,които първоначално действат с по-голяма свобода ,причисляват към ориенталския тип и котките балинезе и сомалийските котки ,които са с дълъг косъм/според FIFe те са класифицирани като полудългокосмести/.
Сиамските и ориенталските котки обикновено се описват заедно новсякъде по света,независимо от различните наименования и неголямата разлика при оценяването им.Описанието на стандарта им е разработено от FIFe и Управителния съвет.

Източник