Вероятно по вечето хора знаят, че родината на тези котки е Сиам (днешен Тайланд). В Народната библиотека на Банкок, столицата на днешен Тайланд, се пазят стари ръкописи, в които са описани породи кучета, птици и котки, които са се от глеждали някога в древния Сиам. Най-известният ръкопис е Книгата за котките, в която има рисунка на сиамска котка – с тъмни крайници и светъл цвят на тялото, която сега бихме на  рекли seal point (сийл поинт), сиамска котка с тъмно-кафява окраска. Котките с най-силен цветови контраст, с почти бяло тяло и много тъмни крайници са били наричани крал ски сиамки и са били отглеждани в кралския двор. В същата книга са описани и други породи котки, като Си-Сават, които днес са наричани корат, Супалак - прародителите на днешните хавана и бурмански котки, а също така котките Сингхасеп, от които са възникнали днешните ориенталски котки.
Често са се среща ли сиамски котки с пречупени опашки. Легендите разказват, че една принцеса за почнала да нанизва пръстените си на опа шката на котката, докато се къпела и за да не се загубят, вързала опашката й на фльонга. От тогава такива котки били високо ценени в кралския двор. В днешно време бихме дали много по-просто обяснение за счупената опашка (но не така ро­мантично) -тя се е полу чила в ре зултат на чести близкородствени заплождания.
Първата  двойка сиамки е внесена в Англия през 1884 г. от британския консул гене рал Оуен Гулд, който ги получил като пода рък от  краля. Това е била много висока награда за консула, тъй като по това време е било забранено да се из насят такива котки извън страната. Още на следващата година сестрата на консула ги завела на котешка изложба. Скоро била внесена още една двойка сиамки. Може да се каже, че първите генерации сиамски котки в Европа са наследници на тези четири животни. Всъщност сиамски котки са се появили още на първата голяма котешка изложба в Кристал Палас в Лондон през 1871 г, но не е документира но кой е бил техният собственик. Те предизвикали противоречиви чувства у публиката, на хората им изглеждали твърде странни, но на някои котките определено много им харесали.
Още през 1892 г. е бил  изработен стандарт на "кралските котки от Сиам", който се е различавал чувствително от днешния стандарт. Тогава котките са били с по-закръглена глава, с по-едро тяло и често са имали счупена опашка, някои са били кривогледи. 
С течение на времето селекционерите са успели да създадат едно грациозно създание с малка клиновидна глава, с тънки високи крайници и права дълга тънка опашка, разбира се без никакви пречупвания и дефекти. Очите са интензивно сини. Колкото са по-тъмно сини, толкова са по-високо оценявани. Днешната сиамка за разлика от своята предшественица е доста по-дребна и миниатюрна. Когато се раждат, котетата са снежно-бели и посте пенно лапичките, ушите, опашката и ли цевата маска започват да потъмняват. Животните, които жи веят при по-топъл климат, са по-тъмни. С възрастта контрас тът между цвета на тялото и крайниците също намалява, сиамката става общо по-тъмна.
Какъв е точностан дартът на сиамските котки според Между народната федерация по фелинология Фифе? Нека да го преведем:

Тяло, крака, опашка, костна структу ра.................25 т.
Глава, уши, форма на очите...............................25т.
Цвят на очите.........................................................................15т.
Цвят на  козината...................................................10т.
Козина, структура и качества..............................10 т.
Отмети (знаци на акомеланизма)............................10т.
Кондиция....................................................................................5 т.
Общо..........................................................................................................100т.