Хората често отглеждат котки за компания или за прогонване мишки и плъхове. Във фермите понякога има до дузина котки, които не живеят в дома, а в помещенията за другите животни или в хамбарите. Ловувайки в хамбарите и на полето те убиват и изяждат дребни гризачи, които иначе биха унищожили голяма част зърнената реколта. Много от котките преследват и убиват мишки, зайци, птици, влечуги, жаби, риби, и по инстинкт дори големи насекоми, но не винаги изяждат плячката си. Случва се дори и да поднесат плячката си (зашеметена или мъртва) на стопанина си, очаквайки награда. Неопитомените котки могат да живеят сами, но повечето се събират в големи групи, наречени колонии. Много изгубени или изоставени домашни котки се присъединяват към тези колонии когато са отчаяни. Живота на тези неопитомени животни е много по-къс от този на една домашна котка, която живее средно 16 години. Градските условия не са родни на котките; много от прародителите на домашните котки са били пустинни животни, разпространени по света от хората, но някои диви колонии са открити в големи древни градове, като например около Колизеума в Рим. Въпреки че котките лесно се адаптират, те са неспособни да издържат на много ниски или много високи температури, а при специфичното изискване на организма им към високопротеинова храна, малко от тях успяват да намерят препитание сами. Освен това те са още по-незащитени, поради неспособността си да разберат поведението на хищници като кучета, вълци и дори автомобили. Някои натуралисти твърдят, че опитомяването на котките е вредно за околната среда, защото повишеното размножаване води до повишен улов на малки животни и птици, като по този начин се нарушава баланса в хранителната верига и се пречи на нормалното размножаване на местните животни.

Източник