|
Тип на телосложението |
|
|
Тип на телосложението. Съществуват два основни типа: 1. с масивно тяло и кръгла глава (типични представители са персийските и екзотичните котки); 2. по-тьнкокостна, гъвкава и изящна котка с клиновидна глава (типични представители са сиамската, ангорската, балийската и ориенталската котка). Всички останали котки заемат междинно положение по отношение на тези два типа. Някои от тях се отнасят към "естествени породи" (типичен представител - норвежката горска котка), произхождащи от различни географски райони, а други са възникнали в резултат на целенасочена дейност на селекционери за създаване на нова порода по пътя на кръстосване на представители на различни типове, чиито черти са желали да се предадат на потомството. Понякога новият тип възниква в резултат на естествена мутация, както например в случая с породата манкс, у която опашката изобщо липсва или остава с 1-2 опашни прешлена; с японския бобтейл, при който има своеобразен прегънат връх на опашката; е шотландската клепоуха котка, която се е появила като естествена мутация; с котки, у които има допълнителни пръсти (полидактилия).
С изключение на шотландската клепоуха котка, всички останали мутантни породи са се появили толкова отдавна, че вече е забравено, но отново възникналите признаци били закрепени в определена географска местност (както случая с размножаването на манкса на о. Мен), където инбридингът усилвал изразеността на проявения признак. Установено е, че липсата на опашка у манкса се определя от рецесивен ген, а подгънатото напред ухо на шотландската клепоуха котка - от доминантен ген. Полидактилията (над нормалния брой пръсти) също се определя от доминантен ген. |
|
|
|
|
|
|
