Генът е непосредственият носител на наследствени качества. От биохимична гледна точка генът, намиращ се в хромозомите (елементи на клетъчното ядро) представлява част от молекулата на ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) и кодира един от предаващите се по наследство признаци. Гените определят всички наследствени свойства на котката. Във всяка хромозома те са хиляди и са разположени в строго определени участъци, наречени локуси. Съществуват гени, отговорни не само за окраската и за цветния рисунък на космената покривка, но и за темперамента, формата и цвета на очите, типа на телосложението, структурата на косъма, размножението и всички останали признаци. По време на клетъчното деление гените се репродуцират с голяма точност. Но понякога, много рядко, точността на репродуцирания ген се нарушава или той се премества в друг локус на хромозомата. Такъв ген се наричамутантен, а неговият носител - мутант. Локусът и генът се обозначават с една и съща буква. Всеки животински вид има точно определен брой хромозоми - при котката те са 38 броя и образуват 18 идентични автосоматични (телесни) двойки и една двойка полови хромозоми (геноси). Именно тази двойка определя пола (мъжки или женски) на бъдещия организъм. Половите хромозоми на мъжката и женската котка се различават помежду си: женската има еднакви полови хромозоми - XX, а мъжката - ХУ. Тъй като Х-хромозомата е носител на женски полови белези, а У-хромозомата - на мъжките полови белези, то е ясно, че женската котка не може да бъде носител на мъжки полови белези, а това може да бъде само мъжкият индивид. Така че при оплождането, ако мъжкарят отдаде примерно 5 Х-хромозоми и само 2 Y-хромозоми, следва, че Х-хромозомите на мъжкия с Х-хромозомите на женската ще дадат ХХ-хромозоми и ще се родят 5 женски, а двете У-хромозоми на мъжкия с Х-хромозомите на женската ще дадат 2 ХУ-хромозоми, т. е. ще се родят още 2 мъжки котета. Всъщност полът зависи от чистата случайност, доколкото половината сперматозоиди съдържат Х-хромозома, а другата половина У-хромозома и всичко зависи от това, коя от тези хромозоми ще оплоди яйцеклетката.
При узряването на половите клетки настъпва тяхното редуцирано деление, наречено мейоза, при което количеството на хромозомите в половите клетки се намалява наполовина, докато при оплождането (сливането на яйцеклетките със сперматозоидите) в новия зародиш (зиготата) броят на хромозомите се удвоява. По този начин в зиготата се наблюдава обичайното количество хромозоми - половината произлизащи от бащата, а другата половина - от майката.
При диплоидните организми, към които се отнася и котката, отделните гени са представени от двойка признаци (алели), разпределени на чифт хромозоми. Сходствата на признаците (алелите) на двете двойки се наричат хомозиготни и се обозначават с АА, аа. Ако признаците са различни - те се наричат хетерозиготни и се обозначават с Аа. По своето основно действие генът може да бъде доминантен (проявен) илирецесивен (непроявен, спящ).
Генерацията на родителите се обозначава с буквата Р (от лат. буква Рагаntes - родители). Потомството, получено по пътя на кръстосване на индивидите от родителската генерация, се обозначава като синовно поколение с F (от лат. дума Filius - син). Чифтосването на индивидите от първото поколение (F1) помежду си дава генерация F2 и т.н.
Мендел установил закономерности: за доминирането - в първото поколение (F1) се появяват доминантните признаци на един от родителите, а на другия остават рецесивните (непроявените); за разпадането - във второто поколение (F2) се появяват признаци и на двата родителя в съотношение 3:1 или 1:2:1; за чистотата на гаметите - признаците на родителите не се променят в хибридните потомства, независимо от комбинациите, в които участват. По-късно американският генетик Томас Морган (1866-1945) допълнил откритите от Мендел закономерности. Според него законите влизат в сила тогава, когато всяка двойка признаци се съдържа в своята хромозома. Такава зависимост дава възможност за голям брой комбинации у потомството.
При котките от генетична гледна точка особено важни са следните признаци: тип, размер (дължина), ръст, окраска на космената покривка. Всички тези качества са обусловени от гени, чието взаимодействие произхожда от закона на Мендел.
Гените, от които зависи окраската на козината, са разположени на 8 локуса на двойката автосоматични (телесни) хромозоми. Изключение прави генът за черен цвят, който е свързан с една от половите хромозоми. Този механизъм може да се обясни със следния пример: черна по фенотип котка би могла да получи по наследство от всеки от родителите (Р) по един ген на черния цвят на козината и затова, естествено, тя ще бъде черна. При това, ако двата гена са еднакви, тя ще бъде генетично хомозиготна. Но черната по фенотип котка може да получи от единия от родителите гена на черния цвят, а от другия родител - алела на светлосиния цвят. Доколкото тя самата е черна, у нея в генотипа има два нееднакви алела и генетично ще бъде хетерозиготна. Тя е черна, защото алелът на черния цвят при нея доминира. Черната и светлосинята окраска се определя от един и същи ген, който може да се прояви в т. нар. разредено състояние в спящ вид или в чист вид. Доминиращите гени се обозначават с главни букви (напр. за гена на черния цвят с В), а рецесивните гени (недоминиращи, спящи, непроявени) се обозначават с малки букви (ген на светлосиния цвят с b). Ако се кръстосат две черни хомозиготни котки помежду си (ВВхВВ), то потомството им ще има само черна окраска. Същото ще стане и при чифтосване на две светлосини хомозиготни котки (bbхbb) - всички родени котетата ще бъдат светлосини. Малко по-другояче ще бъде, ако се кръстоса черен хомозиготен котарак (ВВ) със светлосиня хомозиготна котка (bb). В този случай от четирите възможни комбинации ще се получат само хетерозиготни котета (Вb) и понеже всичките в генотипа си имат алела В (който е доминантен), то цялото поколение котета ще са с черен цвят на космената покривка. Но алелът на светлосиния цвят у всички фенотипове ще бъде непроявен, но във всички случаи ще се съхранява в генотипа. Ако се кръстосат помежду си два представителя от това черно поколение (обозначено като първо синовно поколение F1), потомците на следващото поколение F2 ще се отличават: сред тях ще има две хомозиготни по генотип котета и две хетерозиготни котета в съотношение 1:2:1; а по цвят, т. е. по фенотип, съотношението на черния цвят към светлосиния цвят ще бъде 3:1. От това следва, че рецесивните гени могат да се проявят във фенотипа само тогава, когато при кръстосване тези два гена се срещат у единия индивид.
